МЕСЍСТ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Месест; меснат. За да прегазят улицата мръсна, / арменки, левантинки и гъркини / повдигат си полите до колене / .. / показват си прасенцата месисти. Ст. Михайловски, Мис., 1896, кн. 3-4, 181.


Източник: Речник на българския език (онлайн)