МЕСЍЩЕ, мн. -а, ср. Пренебр. Увел. от месо. Под ръцете им ромейски шлемове дрънчаха като менци на кладенец и хрущяха черепи, и шляпваха в праха разпрани месища. Й. Вълчев, СКН, 168. Я се кълнем у моята сабля / и се кълнем у моега Шарка; / мойе Шарко, кучешко месище, / остра сабля, студено железо! / Тезгетаре вера не ванаа. Нар. пес., СбНУ ХLIII, 15. // Само мн. Голямо количество месо. Неженен бе, но знай, що сватба значи. / .. където се очите ти запрат — / месища; днеска тук стотини ще ядат, / кой откъдето дойде. К. Христов, ЧБ, 419.