МЕСЍЯ, мн. -ѝи, м. Рел. Книж. 1. В юдейското и християнското религиозно учение — очакван пратеник на Бога, който трябвало да спаси света и да премахне злото на земята. Тя охка и пъшка. Зове месията за спасение и от време на време запява с тъжен и прегракнал глас стари испански песни. С. Таджер, ПНМ, 175. Евреите се вълнували. Тогава изведнъж се появил нов техен месия, нов Исус — някой си Сабатхай Севи. Той пращал послания, .. Казвал, че е дошло второто пришествие. А. Дончев, ВР, 91. Йован предтеча известява всичката Йорданска околност, че ся приближава царството небесно и че иде очакваният месия. З. Петров и др., ЧБ (превод), 193. Роди ся като человек сущий син божий, когото род человечески чекаше толко время, под имято обещаний месия. Е. Васкидович, ПП (превод), 55. След шест месеца, откакто благовести ангел Гаврил на Захария за бъдащето раждане на сина му Йоан Кръстителя и предтеча на месия, Бог проводи същия ангел в Назарет при дева Мария. Н. Михайловски, ССИ (превод), 103.
2. Прен. Обикн. в сравн. Спасител, избавител. След четиригодишно заточение, на 27 септември 1864 година Иларион и Авксентий ще стъпят на Сарай-борун край Цариград, посрещнати като месии, за да влязат в новия и решителен етап на борбата. Т. Жечев, БВ, 191. Русофилите посрещнаха царския пратеник с голяма овация .. Цанков му каза, че българският народ го очаквал като месия. С. Радев, ССБ II, 289. В продължение на 6-7години Гоце Делчев не остави ни един кът, ни едно село, ни един град от Македония и Одринско непосетени; .. Навсякъде, посрещан като месия, биваше изпращан с утеха за внесения мир. Пряп., 1903, бр. 12, 1.
— От евр. през гр. μεσσίας.