МЕСО̀, мн. -а̀, ср. 1. Само ед. Мускулната розовочервена тъкан от трупа на животно, която се използва като хранителен продукт. Вие решихте да изяждате всичкото месо от уловения дивеч. О. Василев, ДГ, 98. Свинята стана вече сто кила, скоро ще я коля и ще пратя на чичови ти мас и месо. М. Грубешлиева, ПИУ, 25. Рядко се случваше замерената коза да не подскочи и да не падне по гръб. Кара Ибраим я свличаше на по-достъпно място, разсичаше я на парчета, слагаше месото и кожата в чувала и по мръкнало го отнасяше в къщи. Ем. Станев, К, 6. Предимствата на месото като храна се заключават в това, че в малък обем то съдържа много белтъци, които при това лесно се смилат и лесно се усвояват. Б. Койчев, Б, 46. Месо без кости не бива. Послов., Π. Р. Славейков, БП I, 267. Овнешко месо. Свинско месо. Говеждо месо. Крехко месо. Тлъсто месо. Пилешко месо. Птиче месо. Телета за месо. Магазин за месо. Производство на месо. Преработка на месо. // Само мн. Различни видове от такава тъкан. Вардарски надонесе меса, риба, тазгодишни пилета, ракия, вино и всичко, що можа да се намери за ядене и пиене, натрупа там, като да се готвеше за сватба. Д. Талев, ПК, 397-398. Но аз конфискувам само развалени меса. Й. Йовков, М, 53. // Рядко. Ядливата тъкан около костите на риба; риба. — Не обичате ли риба? Как да не обичам — обичам! — преглътнах със сухо гърло, недоволен и разочарован от себе си, тъй като рибешкото месо е предмет на постоянни домашни караници с жена ми и големия ми син. Др. Асенов, СВ, 55-56. Пратим те на пазар да купиш овнешко месо, а ти купиш шаран и казваш, че и то било месо. Ив. Вазов, Съч. ХIХ, 5.
2. Ястие, приготвено от такава тъкан. — Вие ще станете хора, само когато проядете месо в сряда и в петък! Ив. Вазов, Съч. VI, 71. — Яжте! — подканяха ни неуморимите и неумолими домакини .. Ами защо ни веднъж не си посегнал към пърженото месо? Г. Караславов, Избр. съч. III, 149-150. Първокласният ресторант ти предлага върху блестящи маси и в луксозна обстановка най-богато изобилие от ястия — печени меса, напитки, сладкиши и плодове. Кр. Белев, З, 38-39. Развеселени богаташи се тъпчеха със сочни късове месо и добавяха вино в гърлата си. Й. Попов, БНО, 34. Супа с месо.
3. Само ед. Разг. Плът, мускулна тъкан на човек или животно. Месото на китката се бе подуло и в средата на подутините се врязваха дълбоките следи от гривните и макар Жак да виждаше, че гривните вече ги няма, все още усещаше острите им ръбове на ръцете си. Б. Райнов, ЗВ, 232. — И оттогава си имам и един куршум в кълката зараснал .. Искаха да го вадят, да ме режат — не дадох; не ми пречи — зарасте се в месото ми и си го нося и досега за спомен. Ц. Гинчев, ГК, 87. Снагата ѝ беше изтръпнала — вече не я усещаше. Ножове да забиваха в месата ѝ, тя нямаше глас да издаде, нито сълза да отрони. К. Петканов, БД, 208. От ужасния рев на мечока потрепера гората. Той впи ноктите си в гърба на глигана, като късаше меса от гърба му. Д. Цончев, ОТ, 123. Патриот е — душа дава / за наука, за свобода; / но не свойта душа, братя, / а душата на народа! / .. / И секиму добро струва, / само, знайте, за парата, / като човек — що да прави? / Изяда си и месата. Хр. Ботев, Съч. 1929, 29. От човешко месо пастърма не са суши. Послов., П. Р. Славейков, БП II, 36. // Открита, оголена част от тялото, плътта на човек, която обикн. е покрита с дрехи. Много повече и безброй са тия наши люде, които нямат ни хляб достатъчно, ни сол и дрипите им не могат да покрият месата им. Д. Талев, С II, 150. Панталоните му бяха на няколко места скъсани и през дупките се виждаше голо месо. М. Кремен, СС, III. Словото на учителя тръгна да проповядва той и за него търпеше вредом и присмивки, и неволя. Колко пъти изподран — месата му се виждат, гладен се завръщаше при майка си и тя, като го погледнеше, разплакваше се и пак го прибираше. П. Тодоров, И I, 47.
4. Разг. Подкожна ядлива част на плодове или зеленчуци. Неусетно тиквата изстина. Червената лъскава коричка на месото ѝ спря да пуска пара. П. Бобев, ЗП, 41. Те бяха яли само средината на дините, а по корите си стоеше по цял пръст чисто червено месо. М. Кюркчиев, ВВ, 65. Вкусът на доматите зависи от цял комплекс външни показатели, като .., консистенция на месото, съдържание на семки, плътност на кожицата, наличие на ароматични вещества. М. Киров, ТК, 27.
◊ Бяло месо. Разг. Месо от гърдите на птица. Насядаха около дългата маса, сестра му поднесе желирано бяло месо от пилета. П. Вежинов, НБК, 25. Ще вземем с пръст от бялото месо на печените пуяци. С. Северняк, ОНК, 150. Живо месо. Разг. Част от плътта на жив човек или животно. Умъртвен от гестаповците, .., това значи инквизиции, побоища, горене с огън на живо месо, рязане на органи и чупене на зъби, измъчване с електрически ток. Г. Караславов, Избр. съч. III, 199. Пушечно месо. Книж. Войнишка маса, която бива изтребвана за чужди интереси. Мобилизираха и мене .. Учението и подготовката вървяха светкавично бързо. На фронта имаха нужда от пушечно месо. Ив. Димов, АИДЖ, 37. Вие се вълнувате от осъществяването на немския дух. Няколко хиляди души ще използват материалните облаги от това, а останалите ще се превърнат в пушечно месо. Д. Димов, Т, 350.
> Да не е кръстен, месото му се ядва. Диал. Ирон. Употребява се за много глупав човек. Комшийската котка изяла месото, нашата се наяла. Диал. Казва се на човек, който е направил сам нещо лошо, а обвинява другите. Месото мирише. Ирон. Употребява се, когато някой желае нещо и понеже не може да го има, представя го за лошо. Нокът и месо. Диал. Много близки приятели. Отглеждам (гледам) няκοгο от парче (къс, мръвка) месо. Разг. Отглеждам някого от пеленаче, от рождение. Че той, ако беше от старата власт, щеше ли да гине по затворите? .. Ти гледал ли си чедо, че да караш майка му да се отказва от него? Че аз от парче месо съм го отгледала. Г. Джагаров, П, 75. Дядо Мирчо беше дигнал ръце, та си вардеше главата, плачеше и се молеше като дете: — Защо ми сушиш кокалците, ма? Речи ѝ [на Димка] бре, Върбане! .. Синко, речи ѝ, бре ! .. Ο леле! .. Затова ли съм те гледал от мръвка месо. Ил. Волен, ДД, 44. Откъсвам / откъсна живо месо <от себе си, от сърцето си>. Разг. С извънредно голяма болка, страдание се разделям с някого или нещо. — Абе ние .., че ще го [Матей] откъснем от себе си, две мнения по тоя въпрос няма, ама ще ти кажа аз на тебе, млад си, да знаеш, че живо месо ще откъснем! Й. Радичков, ВН, 140. Безброй невидими нишки го свързваха с хората, .., със стрелките, .., с младата липа край канавката, .. А сега трябваше да се прости с всичко това, като живо месо да го откъсне от сърцето си. М. Марчевски, П, 204. <Стрелям (гърмя)> на месо. Разг. Стрелям, гърмя направо в жив човек. Събрали се бездомниците, па ревнали: — Жилища искаме, та жилища! Изпраща им човекът дузина стражари, детективи и пристави; „стреляй сега на месо!“ и готово — убиват 2-3 на място. Хр. Ясенов, Събр. пр, 145. Борците пестят изстрелите си — .. Всеки изстрел е на месо, щом само от насрещните храсти се подаде глава на враг. З. Сребров, Избр. разк., 104. Хвърлям / хвърля <месо> на гърба си. Разг. Напълнявам. Конят на хергеледжията може да бъде добре гледан, да е млад и як, но той никога не може да хвърли месо на гърба си, винаги е мършав. Й. Йовков, ЧКГ, 70.