МЕСТ, мн. няма, ж. Остар. Книж. Мъст. Тежко си на моето безумие, че мислех да изправя света със злодеяние и да подкрепя закона с беззаконие! Аз наричах това правда и мест. Н. Бончев, Р (превод), 120. Алексей обърнал своята мест на непокорните съюзници. Той ги повикал уж да им даде награди, но изведнъж повелел да им земат конете, оружието и сичкото имущество, а тях, наедно с жените им, ги запрял в тъмници. Р. Каролев, ПСп, 1871, кн. 4, 56-57. Омразата несносно ми тегней; / не мест, не злоба иска ми душата — / за сладки сълзи, за любов жадней. К. Величков, ПССъч. II, 135.
МЕСТ, обикн. мн. мѐсте, мѐсти и мѐстове, м. Диал. Вид леки обувки от мека кожа; папуци, местици. Кога дойде лудо младо / при тебе, при тебе: / .. / да събуеш жълти месте / за двесте, за триста. Ив. Вазов, Съч. ХVI, 55. „Купи ми, купи, калфа Димитре, / .., / гевез кондури и желти мести“. Нар. пес., СбНУ ХХII-ХХIII, 81. Хадет им било, мамо ле, / девер напреди да иде, / невяста да си изведе, / местове да ѝ обуе. Нар. пес., СбБрМ, 187. „Триселски войвода, / я ща да ти стана / за бяла кадъна, / за тенка гъркиня, / йако ми накупиш / йот невяна мести, / .. / йот бял замбак риза“. Нар. пес., СбНУ ХХV, 42.
— Тур. mest.