МЀСТНИЦИ мн. Воен. Разг. Местни обекти, означени на топографска карта или фиксирани от радиолокационна станция. Като всеки новак и редник Димчев отначало грешеше. Вместо да завърти едно копче, хващаше друго. Не знаеше къде се намират местните предмети на екрана. А попаднеше ли на цел, не съобразяваше къде ще се появи в местниците тя. НА, 1959, бр. 3426, 3. Върху матовото поле, наред с десетките петна на местниците, опитното му око различи две по-светли точки. НА, 1958, бр. 3185, 1.