МЕСТОЖЍТЕЛСТВО, мн. няма, ср. 1. Населено място, в което човек живее постоянно, на което е жител. — Къде е постоянното ти местожителство? — Никъде не живея постоянно. Ст. Дичев, ЗС II, 748. В молбата ся бележи местожителството на третото лице. ВП, 40. // У нас от 50-те до 1990 г. — административно разрешение за живеене в определено населено място, обикн. по-голям град; жителство. Нима жилищата ни не са оградени от стени, улиците от жилища, градовете — от закони за местожителство, държавите — от граници. Ем. Манов, ПУ, 214.
2. Остар. Книж. Място, среда, която някой обитава. Рибата прилича ли на домашните животни, на птиците и на зверовете или по образа си, или по големината си, или по направата на тялото си, по местожителството си? Т. Икономов, ЧПГ, 56.
◊ Въдворявам на местожителство. Книж. Заставям някого да живее в определено място като наказателна мярка; изселвам. Някой си Шопа фурнаджията, .., осъждан за разни злоупотребления, .., от предишния режим бил въдворен на местожителство в родното му село Новачени. Пряп., 1903, бр. 42, 4.