МЕСТОИМЀНИЕ, мн. -ия, ср. Грам. Дума, която се употребява в речта вместо съществителни, прилагателни или числителни имена, с която се посочват различни обекти или с която се пита за тях. Местоименията не означават определени предмети, признаци и числа, а могат да заместват имената на всякакви предмети, признаци и числа. Л. Андрейчин и др., БГ, 112. Когато хортуваше със Стойка за нея, той заместяше името ѝ с местоимение. Ив. Вазов, Съч. VII, 37. Местоимения ся наричат думите, които ся полагат в речта вместо упомянатите по-горе съществителни имена, за да не ся повтарят. Ив. Момчилов, ПСЕ, 44. Сочиних тойзи буквар изперво с имяна, местоимения и прочая. П. Берон, БРП, 3.
◊ Възвратно лично местоимение. Грам. Местоимение, означаващо субекта на действието, който е същевременно и обект на действието. Възвратното лично местоимение в българския език има пълна форма — себе си и кратки форми — се, си. Възвратно притежателно местоимение. Грам. Местоимение, което означава, че обектът в изречението принадлежи на субекта. Кратката форма на възвратното притежателно местоимение — свой, своя, свое, свои е „си“, напр. Обичам родината си. Въпросително местоимение. Грам. Местоимение, с което се заместват имена на неизвестни обекти или признаци, когато се пита за тях. Въпросителните местоимения се използват в речта и за изразяване на възхищение, възторг и др., напр. Какви високи върхове, какви дивни хубости! Лично местоимение. Грам. Местоимение, с което се заместват названия на лица, предмети и други същини, изразени със съществително име. За разлика от френския език, в български глаголите могат да се употребяват без личните местоимения. Неопределително местоимение. Грам. Местоимение, с което се заместват названия на неопределени обекти или неопределени качествени и количествени признаци. Неопределителните местоимения се образуват от въпросителните с помощта на морфемата ня-, напр. някой, някоя, някое. Обобщително местоимение. Грам. Местоимение, което служи за обобщено означаване на всеки един обект от дадено множество, на всякакви признаци и на цялото количество от дадени неща. Обобщителните местоимения за лица и предмети са: всеки, всяка, всяко и всякой, всякоя, всякое. Δ Обобщителните местоимения за количество са: всички<я>, всичката, всичкото, всички<те>. Относително местоимение. Грам. Местоимение, което замества в подчинено изречение име, употребено в главното изречение. Относителните местоимения служат за връзка на подчинено изречение с главно. Отрицателно местоимение. Грам. Местоимение, с което се отрича съществуването на обекти или наличието на признаци. Отрицателното местоимение никой има следните падежни форми: никой, никого, никому. Показателно местоимение. Грам. Местоимение, с което се посочват различни обекти или техни качествени и количествени признаци. Показателните местоимения в съвременния български език са наследени от старобългарския език. Притежателно местоимение. Грам. Местоимение, което означава отношение на принадлежност. Местоименията мой, твой, свой са притежателни.