МЕСТОНАЗНАЧЀНИЕ, -ия, ср. Книж. 1. Място, обикн. селище, в което някой е назначен на служба. Как пътувах и как стигнах до местоназначението си, затова не питай. След дълго и мъчително люшкане през баири и долища казаха ми, че сме стигнали в селото. Г. Караславов, Избр. съч. II, 174. Поканен .. да работя в Родопите, аз пътувах за новото местоназначение. Л. Станев, ПХ, 16. На път за местоназначението си Доротей спрял в Берковица с надежда, че оттам ще успее да подготви посрещането в центъра на епархията. Т. Жечев, БВ, 221-222.
2. Мястото, където трябва да достигне нещо или да се закара нещо; местопредназначение. Писмото отиде в архивата, където след няколко дни му сложиха печат и изходящ номер и го изпратиха за местоназначението му. Св. Минков, Избр. пр, 259-260. Изпратените влакове стигат на местоназначението си .. преди определеното време. ОФ, 1950, бр. 1767, 2.