МЕСТОНАХО̀ДИЩЕ, мн. -а, ср. Място, където се намира нещо в голямо количество, обикн. руди и под.; находище, местонахождение. В карстовите области има залежи на ценни полезни изкопаеми. Именно тук са богатите местонаходища на боксит. Л. Мелнишки, ПП, 149. Понастоящем са открити 560 местонаходища на желязна руда. РД, 1958, бр. 7, 4. — Съобщете им местонаходището на рибните пасажи и продължете на север —нареди ихтиологът. П. Коларов, РП, 21.