МЕСТОНАХОЖДЀНИЕ, -ия, ср. Книж. 1. Място, където се намира някой или нещо; местоположение, месторазположение. А сега около нас е необятна морска шир .. Навигацията обаче е чудодейна наука и винаги намира начин да определи местонахождението на кораба. Б. Трайков, ВО, 42-43. Според местонахождението и произхода си, българските термални извори могат да се групират главно в две големи области: Балканска и Родопска. П. Делирадев, БГХ, 26. Дотук Ян Бибиян и Калчо бяха изгубили всяко понятие за местонахождението си и по отношение на Земята, Луната и Слънцето. Елин Пелин, ЯБЛ, 57.
2. Място, където се намира нещо в голямо количество; местонаходище, находище. Окупирани бяха крупните райони с местонахождения на нефт и торф, разположени по холандската и белгийската граница. ОФ, 1950, бр. 1816, 3. С помощта на постоянни звукозаписи ще бъдат открити местонахожденията и концентрацията на рибните стада и друга подводна фауна. К, 1963, кн. 9, 33.
— Рус. местонахождение.