МЕСТООБИТА̀НИЕ, мн. -ия, ср. Спец. Място, обикн. природна среда, където обитават животни или виреят растения. След спадане на реката отново всичките обитатели на острова се връщат по старите си местообитания. М. Тошков и др., НР II, 116-117. Любимите местообитания на славеите са широколистните гори, долините на реки, .., а също и храстите в близост до вода. Вл. Помаков, ПДП (превод), 47. Броят на поколенията [на насекомите] за един вегетационен сезон е наследствено определен и независим от температурата на местообитанието. ПЗ, 1977, кн. 2, 13. Естествено за ограничаване на природното разширяване на бялата мура е повлиял южният характер на местообитанията и на Балканите. М. Тошков и др., НР II, 116-117.