МЕСТООПИСА̀НИЕ, мн. -ия, ср. Остар. Книж. 1. Описание на природни или културни забележителности; пътепис. Местоописанието става, когато се описват места, градове, храмове, палати, гори, лесове, водопади, живописни ливади и др. Д. Войников, РС, 79.

2. Топография.

— Друга форма: местописа̀ние.


Източник: Речник на българския език (онлайн)