МЕСТОПРЕБИВА̀НИЕ, мн. няма, ср. Остар. Книж. 1. Местопребиваване. Арестувани са биле много българи и подложени на тежки изтязания, за да покажат местопребиванието на дошлите опасни комити. Бълг., 1902, бр. 466, 3. Снежните върхове на Олимп, обвити с облаци, са считали за местопребивание на дванайсетте висши богове и богини. Н. Михайловски, РВИ (превод), 51.
2. Седалище, резиденция. На 28 септември се одобрили и останалите членове от устава, като живи препирни станали около въпроса за местопребиванието на настоятелството. М. Арнаудов, БКД, 114. Няколко наши празни кратуни са се завзеле да убедят великия везирин, щото местопребиванието на българския екзарх да бъде Търново. С, 1872, бр. 44, 351. Местопребиванието на Централния комитет е неизвестно: то е навсякъде и никъде. З. Стоянов, ЗБВ I, 117. Местопребиванието на царя се менувало според времената на годината; зиме той живеял в топлия Вавилон, есен в Суза, а лете в прохладната Екбатана. Н. Михайловски, РВИ (превод), 43.