МЕСТОПРОИЗХОЖДЀНИЕ, мн. няма, ср. Книж. Място, от което произхожда някой или нещо. Най-обикнати видове на старата българска книга са сборниците от разни съчинения, които обикновено носят името на своето местопроизхождение или на лицето, за което са съставени. Б. Ангелов, ЛС, 134-135.