МЕСТЦЀ, мн. -а̀, ср. Остар. Умал. от място; местенце, местице. Земята ни е твърде малка наспротив небето, па и чловек стои на едно малко местце на нея, та не може лесно да разгляда и да проумее истината. Й. Груев, Лет., 1872, 103. Чудно е наистина, дето славените навсякъде почти населяват вътрешните страни на сушата и само на малки някои местца допират до море. Ч, 1871, бр. 18, 560.