МЀСТЯ, -иш, мин. св. -их, несв., прех. 1. Променям положението на нещо, обикн. като го пренасям от едно място на друго; премествам. Тя избяга в кухнята при музикантите и не знаеше защо мести паниците по полицата. Ст. Даскалов, СД, 612. Учителката мести кошницата ту в едната си, ту в другата си ръка и се мъчи да ме настигне. К. Калчев, ПИЖ, 155. Той продължаваше да купува имоти, групираше ги на чифлика, .., местеше телената ограда и виждаше как нивата на брата му все повече и повече се забиваше в местото му. Елин Пелин, Съч. III, 139. Старецът се олюля. Почна да мести тоягата, за да се задържи, но тя сякаш потъваше в земята. М. Грубешлиева, ПП, 195. Разболяла са й / булката Яна / .. / Ни глава вдига / от възглавето, / ни снага мести / от постелята. Нар. пес., СбВСт, 523.
2. В съчет. със същ. крака, нозе — стъпвам от едно място на друго; пристъпвам. — Да отидем в портиерската! — предложи пръв Коста, като местеше босите си крака по горещия плочник. П. Вежинов, СО, 34. Биволите мързеливо преживяха, като сегиз-тогиз местеха изтръпнали крака и премятаха опашки да се бранят от мухите. К. Петканов, ОБ, 154. Тия, които седяха на конете, вдигаха непрестанно големи чаши, .., а животните под тях неспокойно местеха краката си. Ст. Загорчинов, ДП, 338. Те сега бяха като едно тяло. Дона местеше нозе след него, с лице до камъка и със затворени очи, подчинена напълно на волята му. Д. Талев, И, 270.
3. Пращам някого да живее или да работи на друго място; премествам. Дежурният старши надзирател, .., се изкашля още веднъж и кимна назад с глава, .. — Събирай си багажа, местят те в Сливен — рече той .. Борис, който за момент щеше да повярва, че наистина го местят в друг затвор, разбра всичко. Г. Караславов, Т, 112. И за да останат завинаги в колибата, и да няма кой да ги мести насам-натам, стрелецът хвърлил зеления чудотворен пръстен в езерните дълбочини. А. Каралийчев, ТР, 140. Местят го на работа от провинцията в София.
4. В съчет. със същ. и притеж. или показ. местоим. Оставям, напускам нещо и отивам другаде; сменям, променям. Жилищната комисия .. не ми позволяваше доброволно и без туйцък-онуйцък да си местя квартирата. Хр. Смирненски, Съч. III, 122-123. Войната се разпалваше, местеше позициите си и отминаваше към крайните квартали. Й. Йовков, ПК, 31. През лятото войниците често местеха лагера си.
5. В съчет. със същ. очи, поглед — насочвам от един обект към друг. Янаки бавно стана и се протегна .., отвори вратата на съседната стая, превърната в килер, и почна да мести очи от предмет на предмет. М. Грубешлиева, ГР, 126. Малчуганът бе зяпнал и местеше очи ту към сестра си, ту към квартиранта. Ем. Манов, БГ, 176. Войниците смаяно местеха погледи от Велемир на Добромир и от Добромир на Велемир, надвесваха се от крепостта, не вярваха на очите си. А. Дончев, СВС, 729. Обръщам се по всички страни, бързо местя погледа си от групичка на групичка, от човек на човек. Д. Калфов, Избр. разк., 336. местя се страд. Неопределеното глухо шатрене и шумолене, каквото става, когато се дърпа и мести на земята някое тежко тяло, .., пак се чу още по-силно. Ив. Вазов, Съч. ХII, 49-50. Пеев е изтъквал, че ако Кръстевич не е скланял да се мести дружеството в Цариград, Дринов бил на обратното мнение. М. Арнаудов, БКД, 237.
МЀСТЯ СЕ несв., непрех. 1. Променям положението си, като се движа от едно място на друго. Същинска буря се носеше ниско по земята. Високи облаци от прах, .. се местеха като грамадни смерчове. Й. Йовков, Разк. II, 224-225. Брадвата студено проблясваше на лунната светлина и планинецът, като се местеше наляво и надясно, препречваше пътя на конника. П. Здравков, НД, 247. Там беше, .., корместият едър чорбаджия Карагьозоолу, който, кога вървеше, имаше вид на една планина, която се мести. Ив. Вазов, Съч. VIII, 71. Виждах го как той се почесва безпомощно, как се мести мъчително на коравия сламеник, но никога не се събуждаше. П. Вежинов, ЗНН, 12.
2. Отивам да живея или да работя на друго място; премествам се. Василев се местеше в сградата на семейните, в стаята, дето някога живееха Стефанови. Х. Русев, ПЗ, 209. — Австриецът е много доволен, защото моята група първа завърши строежа в участъка си и сега се местим на друг участък. Х. Русев, ПЗ, 101. Дълги години след това Петров беше работил като геолог, беше се местил непрекъснато от обект на обект, беше живял в задушни и мръсни бараки. Й. Стоянов, ПД, 14. Хубаво се живее в това селце. Яд ме е, че догодина ще трябва да се местя. ОФ, 1958, бр. 4190, 2.
3. За очи, поглед — насочвам се от един обект към друг. Венецов млъкна, кипна и метна ядовит поглед към несдържано ухилените глави. Той трепереше и очите му се местеха трескаво на всички посоки. Г. Караславов, Избр. съч. II, 49. Погледът му се местеше от едно място на друго. К. Петканов, ОБ, 72. Очите му се местеха от един сътрапезник на друг. Най-после заби поглед в логотета. Й. Вълчев, СКН, 287.
◊ Дума<та> ми се не мести. Диал. Винаги се изпълнява това, което аз заповядвам, кажа; винаги се зачита волята ми. А каже ли Асен нещо — .., думата му се не мести. Ив. Вазов, Съч. ХХ, 7. Не местя крак за някого. Разг. Съвсем нищо не правя за някого, за негово добро, в негова полза. Всички казаха: „Ние за Искрова само гласуваме, за другиго крак не местим“. Ив. Вазов, Съч. VIII, 110.