МЕСЦЀ, мн. -а̀, ср. Умал. от месо. Прахосникът се бе поукротил, .., бе се отдал на нова, по-безобидна страст — хубавото похапване. Жена му тичаше по цели дни, за да му намери ту телешко месце, ту млада кокошчица. П. Вежинов, НБК, 36. Дивечът си е дивеч, но и агнешкото месце е вкусно, когато е от чуждо стадо. О. Василев, ЖБ, 8. В росната ливада / на кумата Лиса / на месце от зайче / малко замириса. Чичо Стоян, ЧК, 120.