МЀСЧИНА ж. Остар. Месечна заплата; месечина2. В тия метохи гърцката патриаршия настани лукави гърци и духовници, на кои се плащаше месчина от черквата и ги хрантутеше народът. Ил. Блъсков, ЗК, 92. Прибавете сега върху огромното количество на кражбите и явните месчини на сичките военни и граждански чиновници по цялата турска царщина. НБ, 1876, бр. 51-52, 198.
МЕСЧИНА̀ ж. Диал. Месо без кости и тлъстина; крехчина.
— От Л. Андрейчин и др., Български тълковен речник, 1955.