МЕТАЕЗЍК м. 1. Езикозн. Език от по-висш разред, изкуствено създаден, чрез който се описват фактите и свойствата на естествения човешки език или на друг език.
2. Съвкупност от всички термини в някаква частна научна област; подезик. В терминологичния речник се излага метаезикът на една наука като система. Δ Специалните метаезици също принадлежат към общонародния език.
3. Прен. Универсално комуникативно средство, разбираемо от всички. Литературата е могъщо средство за общуване на хората — съвременен световен метаезик. П. Зарев, ЛФ, 1977, бр. 1, 1.