МЕТА̀ЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни и (остар.) -лена, -лено, мн. -лени, прил. 1. Който е направен от метал; металически, металичен. Григори измъкна ножа си, строши металната заключалка, отвори куфара. А. Каралийчев, НЧ, 77. Метални въжа се спущат в три посоки, заковали кабелкрана на върха на орловата скала. З. Сребров, Избр. разк., 211. — Главната военна каса е променила огромно количество металени (медни и сребърни) пари. НБ, 1876, бр. 54, 211. Метален съд. Метална жица. Метално покритие. Метални конструкции. Метални отпадъци.
2. Който е на метал, който се отнася до метал. Предпазителите се покриват със защитна кутия, която предпазва обслужващия персонал от метални па̀ри и стопен метал. А. Начев, КМ (превод), 52-53. При други случаи електрическата енергия се употребява да привлече метални йони на катода и да натрупа металите като атоми. Хим. IХ кл, 1950, 119. С увеличаване на атомните тегла на алкалните метали металните им свойства се засилват. Хим. VIII кл, 1965, 96.
3. Който е характерен, свойствен за метал; металически, металичен. Пишущи машини тракат като картечници и — сред всичкия тоя метален шум на подскачащи клавиши, на съскащи валяци и на дрънкащи сигнални звънчета, .. — човек усеща едно страшно замайване. Св. Минков, РТК, 91. Над реката с метален блясък лъщяха стоманените въжета на въздушната линия. Х. Русев, ПЗ, 240. При вдишване на пари от БОВ [бойни отровни вещества] с общоотровно действие (циановодород и хлорциан) поразеният усеща метален вкус в устата си. Н. Иванов и др., ГО, 112.
4. За звук, глас — който прилича на звука, издаван от метален предмет; звънлив, металически, металичен. Песента ѝ [на червеногушката] е звънлива, чуруликаща .. Всъщност представлява серия леко прекъсващи нежни метални преливания, като че ли звънят малки сребърни звънчета. Вл. Помаков, ПДП (превод), 51. Металният глас на репродуктора предупреждаваше, че след две минути ще започне парашутният десант на средногабаритна военна техника. С. Северняк, ИРЕ, 209. // Прен. Обикн. за глас — който изразява строгост или враждебност; твърд, остър, студен. Топли думи ли бяха това? .. Не, те се отронваха хладно, с металния тембър на враждебност и скрито презрение. Д. Димов, Т, 678. Лиляна е схванала промяната в настроението му, но не се предава, в гласа ѝ прозвучават метални нотки. Др. Асенов, ТКНП, 107.
5. Който е свързан с добиване или обработване на метал и на изделия от метал; металообработващ. Борис Николов, ръководител на металния отдел във втори цех, потърси нови резерви за предсрочно изпълнение на даденото лично и колективно обещание. ВН, 1959, бр. 2411, 1. Бивал съм хамалин и метален работник. Б. Шивачев, Съч. I, 110. Металната мина „Чипровци“ е гордост за селото. Й. Радичков и др., ГСП, 24.
6. Хим. За химически елемент метал — който е в твърдо и чисто състояние, който не е в състава на химически съединения; металически. Медта обаче се намира на много места, най-често свързана в химически съединения — медни минерали, и по-рядко като метална (самородна) мед. Цв. Цветков, М, 29. В случаите, когато се иска да се получи метален натрий, трябва да се избегне досегът на този метал с водата. Д. Славчев и др., БМ, 82. При редукционни условия на изпичането двужелезният триокис се редуцира в железен окис и метално желязо. В. Пеев, МК, 124.
7. Хим. За химическо съединение — който има атоми на метал в състава си. Част от водата, отделила се при разлагане на хидратите, взаимодействала с металните карбиди, при което се получили въглеводороди. В. Цокова, ВС, 10. Солите на висшите мастни киселини с алкалоземните и тежките метали нямат миещи свойства и се наричат метални сапуни. Д. Димитров, ОХТ ч. 2, 169. Някои метални хидроокиси, като тези на желязото, алуминия, бисмута и др., имат свойството да адсорбират отрицателно заредени йони, например хлорни и др. Л. Дряновска-Нонинска, ЙСЧ, 13. Метални съединения. Метални окиси.