МЕТАЛЍЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който е направен от метал; метален, металичен. Върху разтворения на масата вестник .. лежаха очила с металическа рамка. Д. Ангелов, ЖС, 90. Началникът държеше с двете си ръце металическа линия, която беше свил на дъга. Ем. Станев, ВТВ, 33. До масата при вратата намръщен фелдшер в униформа прибираше в металическа кутия спринцовката си. Д. Димов, Т, 270.
2. Който е характерен, свойствен на метал; метален, металичен. Младата жена .. държеше нещо завито в пъстра кърпа и мълчаливо го подаде на Йолета. Чу се тих, едва доловим и сух, металически шум. Старият .. викна: — Какво правиш мори! Сто и двайсет лири са вътре! Д. Талев, И, 498. Събуди я някаква висока глъчка. Тя отвори очи, .. Усети само, че цялото тяло я боли като премазано, .., а устата лепне с отровен металически вкус. К. Константинов, СЧЗ, 66. Слънцето грееше право в лицето на стареца. Металическият блясък на брадвата резна очите му. М. Марчевски, П, 15.
3. За глас, звук — който прилича на звука, издаван от трептящ метален предмет; металичен, метален. Говореше английски много добре и в гласа му звучеха металически нотки, които издаваха енергия и пълна липса на стеснителност. Д. Димов, ОД, 90. Когато човек чуе мелодичните звуци на радио Москва, винаги очаква да научи нещо значително. И ето в етера прозвуча металическият глас на говорителя: „Говори Москва“. ВН, 1961, бр. 2994, 1.
4. Хим. За химически елемент метал — който е в твърдо и чисто състояние и не е състава на химическо съединение; метален. Металическият калий се продаваше вече на сравнително ниска цена. К. Манолов, ВХ, 206. При взаимодействие на смес от еднобромметан с металически натрий се получава въглеводород с З въглеродни атома в молекулата си, наречен пропан. Хим. Х кл, 1965, 12.