МЕТАЛНОЗЕЛЀН, -а, -о, мн. -и, прил. Който е зелен с метален блясък. В крайнините на гората бляскат в полягащите лъчи на слънцето дула на автомати, .., светят металнозелени петна на каски. З. Сребров, Избр. разк., 79-80. Главата на патицата е металнозелена с кафяво теме.


Източник: Речник на българския език (онлайн)