МЕТАЛОЍД м. Хим. Всеки един от групата химически елементи, които нямат метални свойства, напр. въглерод, сяра, фосфор, хлор и др., и чиито окиси имат киселинни свойства. Халогенните елементи и алкалните метали притежават противоположни свойства — първите са типични металоиди, а вторите — типични метали. Е. Киркова, АМ, 34. Металоиди наричат онези от простите тела, които нямат ония физически свойства, каквито видим у металите. С. Веженов, Х (превод), 13.