МЕТАЛОКЕРА̀МИКА, мн. няма, ж. Техн. Технология за произвеждане на изделия от метален прах и неметални добавки (азбест, графит и др.) чрез пресоване и изпичане; прахова металургия. Разпрашеният метал представлява много фин метален прах, от който се нуждаят много клонове на индустрията: металокерамиката, химичното производството, бояджийството, полиграфичната индустрия и др. Физ. Х кл, 1958, 149.