МЕТАЛУРГЍЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Който се отнася до металург и до металургия, свързан е с металургия; металургически. Саксонците се сдружили по-тясно с българите, научили ги на металургичен занаят, а после започнали да се сродяват с тях. Й. Радичков и др., ГСП, 20-21. Горите варварски се изсичат .. за получаване на дървени въглища, които се считат като незаменимо металургично гориво за добиване на металите. Д. Русчев, НЗ, 12-13. От коксовите въглища получават металургичен кокс, който се използва във високите пещи за топене и обработка на железните руди. П. Мандев, СПВ, 28. В България някога са цъфтели металодобивните занятия и Витоша е била важен металодобивен и металургичен център. П. Делирадев, В, 1926, 196. Металургичен комбинат. Металургични работници.