МЕТА̀Н1 м. 1. Разг. С гл. правя, направя, струвам. Дълбок поклон по време на молитва или религиозен обред. Те кадяха тамян, изричаха молитви и правеха метани на Исуса Христа от страх пред неговата чистота и красота. Ем. Станев, А, 11. В джамията коленичеше настрани — сам, .. Струваше метани, клякаше и ставаше. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 46. Теодосий направи три дълбоки метана пред една голяма мраморна плоча, по която бяха издълбани букви. До главата гореше кандило. Ст. Загорчинов, ДП, 281.
2. Разш. Неодобр. Раболепен и унизителен поклон пред някого в израз на угодническо отношение. Кръстю се чудеше откъде ще могат да закачат малко капитал, та да започнат търговийка. Отначало по малко и предпазливо, а сетне — по-наедро и по-нашироко .. И вече се виждаше богат и знатен баща и тъст, пред когото Киро прави метани доземи. Г. Караславов, ОХ III, 487. — Не е човек той, а богомолка! Виждал съм го, като влизаше при кмета, как се превиваше, като че с трион си го престъргал, метан правеше и свиваше лакти — съща богомолка! Н. Хайтов, ПЗ, 71. — И какво му трябва на нашия княз? Един метан, Павльо ефенди. Направи го и заминавай. Г. Стоев, Зав., 34. Помня стария преди Освобождението. На турчин метан не беше правил. В. Геновска, СГ, 184.
◊ И на бога свещ, и на дявола метани. Разг. Употребява се, когато някой иска да задоволи едновременно противоречиви, взаимноизключващи се интереси.
— От гр. μετάνοια 'разкаяние'.
МЕТА̀Н2, мн. няма, м. Хим. Най-простият наситен въглеводород — газ без цвят и мирис, който представлява основната съставка на земния, блатния и др. природни газове и се използва в промишлеността и като гориво. Метанът е много ценно гориво, защото има висока калоричност и продуктите на горенето му са само газове. Хим. Х кл., 1965, 10. - А това? Тези пламъчета, които светват и гаснат! Сякаш кандилца в гробищата вечер... – Ех, страхливецо! Нима не познаваш метана? П. Бобев, К, 27. В кухненските печки трепти бледият пламък на газ метана. ВН, 1961, бр. 3105, 2.
— От гр. μεϑάνιον прeз фр. méthane.