МЕТА̀НИЕ, мн. -ия, ср. Остар. Метан1 (в 1 знач.); поклон. Направеше си молитвата, прекръстеше се, а в пости направеше няколко метания. Ил. Блъсков, ДБ, 14. Безумно, жалостно молитвите ечат, / войводи чинеха метания безгласно / и саби, мечове ο плочите дрънчат. Ив. Вазов, Съч. III, 129.
— От гр. μετάνοια 'разкаяние'.