МЕТА̀НОВ, -а,- о, мн. -и, прил. Хим. Който се отнася до метан2. Например метановата молекула се образува, като въглеродният и водородните атоми се свързват с четири електронни двойки. Хим. Х кл., 1965, 25. Науката предполага, че тази мъглица са метанови изпарения, излизащи от големи дълбочини. Те проникват през пукнатините на земята и се виждат навън. А. Каралийчев, С, 261. Метанова ферментация.