METACTА̀ЗA ж. Мед. 1. Процес на разсейване, пренасяне на болестотворен материал (обикн туморни клетки) по лимфен или кръвен път от едно място в организма на друго; метастазиране, разсейване. Лекарите разкриват опасността, която е надвиснала над живота му. Чудомир посреща удара спокойно, .. Надеждата се състои в пресичане на метастазата. Започнала ли е тя? Г. Караславов, БП, 212. Метастазата е пренасяне на причинителите на един болестен процес от едно място на друго и развитие на същия процес на новото място. Б. Кърджиев, ΟΠΑ, 447.
2. Огнище на възпалителен или раков процес, което се е появило в резултат на пренасяне на болестотворен материал от друго място в организма; разсейка. Матей си мислеше, че язвата му е деградирала, че стомахът му е обзет от метастазите на рака. К. Колев, М, 66. — Моля да ме извините — каза Симов, — сигурно ли е, че туморът е злокачествен? .. — За мен е сигурно .. Но най-лошото е това, че има метастази в лявата челна област на мозъка. Д. Фучеджиев, Пл, 1969, кн. 23, 11. Метастазите се разпространяват в белите дробове от първичен рак на гърдата, стомаха, черния дроб. М. Василев и др., ВБ, 91. Когато попаднат в кръвния и лимфния ток, клетките на злокачественото новообразувание могат да достигнат до други здрави тъкани и там да предизвикат образуването на тумор. Появилият се по този начин нов тумор се нарича метастаза (разсейка). Е. Головински, ВК, 63.
— От гр. μετάστασις през лат. metastasis.