МЕТАФИЗЍК, мн. -ци, м. 1. Философ, учен, последовател на метафизиката (в 1 знач.).
2. Остар. Учен, който изследва висшите, умозрително схващани начала на битието; философ. Бюфон, знаменитият натуралист и метафизик, смело нападнал новата теория на Клеро, като я обявил за невъзможна. Д. Витанов, НС (превод), 86.
3. Прен. Човек, склонен към отвлечени и безплодни умувания. При такова философско настроение на моя дух — аз трябваше да стана метафизик, ако не притежавах една силна доза български практически разум и ако баща ми не беше влял в душата ми един цял океан от любов към моето Отечество. Ив. Шишманов, Избр. съч. I, 11. Аз не съм фантаст, не съм метафизик или някой ултра .. ултрасептичен герой. Д. Калфов, Избр. разк., 380.