МЕТАФИЗЍЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Книж. 1. Който е основан на метафизика (в 1 знач.); метафизически, антидиалектически. Там, където неговият еклектичен метод се оказва безпомощен да обясни действителността, М. Н. прави метафизични построения. В. Йосифов, Избр. тв. I, 26. Не се задоволих скромничко да изложа .. моите .. реалистични позиции за изкуството, .., които .. не могат да доведат до .. метафизични образи. Т. Генов, ДОД, 49. Метафизичен материализъм.
2. Който се отнася към метафизика (във 2 знач.); философски, абстрактен, надсетивен. Със сърцето като метафизично понятие се занимава само поезията и религията. Ж. Шемтов, ФП, 37. Всички разбраха какво се е случило с децата и останаха потресени. Само Ерусалим Захаров, изхождайки от метафизичната си идея за доброто, не можеше да повярва, че съществува такава зверщина у човека и клатеше глава в неверие: „Не може да стане това, бе хора! Как така ще убият деца, и то след като са се предали доброволно?“ Д. Ангелов, ЖС, 576.
3. Прен. Който е неясен, непонятен, мъгляв. „Очистете която и да било идея от нейния неизбежен метафизичен елемент, да остане само простият, практически смисъл, достъпен дори за ума на едно куче, и вие ще я направите непоклатимо солидна“. Ем. Станев, ИК III и IV, 343.