МЕТА̀ФОРА ж. 1. Литер. Само ед. Вид троп, при който въз основа на сходство или близост се пренасят признаци и свойства от един предмет или явление на друг. Той [поетът] предава с оригиналната метафора „долината гърми от мирен труд“ кипящия живот, бурния ритъм на строителството. С, 1952, кн. 5, 169. Метафора е таквоз изричане, в което на един предмет се отдават белезите на другий, с него сходен. Т. Шишков, ТС, 83. И тъй метафората става чрез едно умствено сравнение, което показва някакво си сходство на сравняваните предмети. Д. Войников, РС, 43.
2. Литер. Дума или съчетание от думи, употребени в преносно значение, въз основа на пренасяне, за образна характеристика на предмет или явление в художествена реч. Да туря: „Мило птиче“ — чорт го взел, съвестно ми е тая метафора: ще излъжа по един непростителен начин. Ив. Вазов, Съч. ХIХ, 70. Тия разкази изненадват със свежи и поетични образи, с богати метафори и сравнения, които за дълго ще се помнят в нашата литература. Н. Лилиев, Съч. III, 57. Сполучливите метафори: „Затопли радост на сърцето / усмивка цъфне на лицето“ придават реален израз на радостното, но и тревожно очакване на предстоящата жетва. Лит. ХI кл., 70. През тия мрачни за него месеци той разви най-неочаквано вкус към иносказателна реч — замотаваше в мислите си символи, метафори. А. Гуляшки, ДМС, 204. Поетическа метафора.
3. Езикозн. Начин на възникване на нови преносни значения на думите в езика въз основа на сходство. Метафората е едно от тези средства, чрез които се обогатява лексикалната семантика. // Значението на дума, възникнало по този начин. Лексикална метафора.
— От гр. μεταφορά 'пренасяне'. — С. Доброплодни, Писмовник, 1853.