МЕТА̀Ч1 м. Работник, който мете улици, помещения и др. Това беше старият метач, комуто дългогодишната служба отдавна беше омръзнала. Накрая предпочете метлата пред тежката пушка, уверен, че и така ще може да дочака пенсия. Х. Русев, ПС, 45. Сега това магазинче беше затворено завинаги и там градските метачи държаха метлите си. К. Калчев, СТ, 213. Общинските метачи разчистиха канавките наоколо. А. Михайлов, ДШ, 34. Аз ще замина у Влашко, ..; там хамалин ли ще стана, метач ли или най-долен слуга, каквото вече сполуча. Ил. Блъсков, ПБ III, 77.
МЕТА̀Ч2 м. Разг. Футболист, който играе последен в защитата на отбора. Метачът на противниковия отбор успя да изчисти топката и да осуети атаката.
МЕТА̀Ч3 м. Остар. Воин, който мята (хвърля) копие или нещо друго; хвъргач. Ако стесни зъберите тъй, че стрелковите пространства да излагат по-малко на смъртна опасност стрелците с лъкове или метачите на копия, ще бъде най-добре и няма да има кой да превземе Козяк. Д. Добревски, БИ, 184. На палубата приготовленията бяха завършени, мечоносците и майсторите на абордажа, метачите на гръцки огън и на факли стояха по местата си. Д. Добревски, БИ, 334.