МЕТА̀ЧКА1 ж. Жена метач (в 1 знач.). В дъното на коридора звъни будилник. Целият хотел кънти .. Метачката е подранила за гарата. К. Калчев, ДНГ, 55. Няколко метачки в парка почистваха алеите от нападалите листа.
МЕТА̀ЧКА2 ж. Остар. Машина за метене. Търгът за сметосъбирачки, поливачки и метачки се възложи на Савицки. Пл, 1934, бр. 1065, 1.