МЀТВАМ СЕ, -аш се, несв.; мѐтна се, -еш се, св., непрех. Обикн. в мин. неопред. Приличам на някого от родителите си по външен вид или характер. — Виждаш ли какво голямо момче си е отгледал вече бай Ангел? Ей онова, височкото .. — Чудо юнак! Да му е жив .. — .. Тоз юнак се е метнал цял на баща си. К. Константинова, НДД, 98. Едвам тогава Крайналията позна чертите на своя род и разбра, че е Стоян, братовият му син. Чувал беше, че се бил метнал на него и станал хайдутин. Й. Йовков, СЛ, 181. Тя ги [близнаците] гледаше — досущ еднакви като образ и отражение един на друг, и се питаше на кого са се метнали .. На тоя дивак, бащата, или на нея. Б. Болгар, Б, 95.
◊ Метнал съм се на майка си. Диал. Ирон. Кьосе съм.
МЀТВАМ, -аш, несв.; мѐтна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. мèтнат, св., прех. 1. Мятам нещо веднъж или няколко пъти. Моканинът метва на гърба си един кожух, .., а отдолу под него е само по една риза. Й. Йовков, АМГ, 133. Рано сутрин жените напълват кошовете с разсад, метват ги на гръб и цял ден наведени дупчат с шила земята и забучват стръкчетата. Г. Белев, КВА, 243-244. Марина метна еднодневката през рамо. Д. Фучеджиев, Р, 57.
2. Прен. Разг. Излъгвам, измамвам някого; преметвам. Тя отиде съвсем безгрижно на тая среща и едва когато видя Беглишки и мазната му физиономия, помисли за мъжа си, че може да научи за тая среща и да ѝ потърси обяснение. И тогава тя си каза: „Голяма работа, ще го метна и това си е“. К. Калчев, СТ, 212. И все се подсмива сякаш. Ей тъй, както си изтърсва лулата и си приказвате, ще те метне с някоя лъжа, че да се чудиш и маеш, отгде ти е дошло! Затова му думат Лъжлив Съби. Чудомир, Избр. пр, 1. метвам се, метна се страд.
МЀТВАМ СЕ несв.; мѐтна се св., непрех. Обикн. в съчет. с предл. на, в, върху. Мятам се. Той се метва чевръсто на кобилката, помага на другаря си да се качи отзад и с все глас изкрещява на животното: — У-у! Ст. Загорчинов, Избр. пр, 374. — Тъй ли? — казвам, метвам се на колата, .., и право след тях. Й. Йовков, ΒΑΧ, 144. Метнах се на „Зила“ и бързо се понесох към завода. К. Калчев, ДНГ, 43. Тогава край нея звънна внезапно изскочилият автобус и Мери пъргаво се метна в него. Б. Йосифова, БЧМ, 40. Крум, .., дохожда и щом стъпя долу от коня, веднага ненадейно нападат върху му скритите войници; но той в същата минута с невидима скорост ся метва пак на коня и тъй сполучва да ся избави от ненадейната за него опасност. Д. Войников, КБИ, 62-63.