МЕТЀЖНИК, мн. -ци, м. Човек, който организира метеж или участва в него; размирник, бунтовник. По села и паланки, по махали и колиби плъзнаха шпицкоманди на лов за метежници; .., убийци извеждаха непокорните, за да ги погубят. Мл. Исаев, Н, 82-93. Докато Борис гонеше метежниците в самата България, работата със сърбите в продължение на три години вършеше царевичът Бережан. Т. Шишков, ИБН, 153-154.