МЕТЀЖНО нареч. Поет. Неспокойно, бурно. Караджата беше свързан, окован, / .. Тълпата край него метежно ревеше, / и на всяка крачка повече растеше. Ив. Вазов, Съч. I, 198. Сърцето с прежний жар метежно пак тупти. Π. Π. Славейков, КП III, 6. Дома завръщахме се ний двамина / подир прекараний мятежно ден — / с нас нямаше я шумната дружина / и сякаш по-добро ми беше мен. К. Христов, Т, 31.
— Друга (остар.) форма: мятѐжнο.