МЀТЕНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от мета и от мета се. — Скоро, — рекъл, — Коста! Тичай да извикаш барабанчика отдолу! — Той, г-н кмете, днеска е метач към говеждия пазар. — Тъй ли? — рекъл кметът. Бре, да му се не види и метенето и намярата макар! Чудомир, Избр. пр, 52. Той я [метлата] потопи в кофа с вода и почна да мете, .. Марко свърши с метенето. Д. Спространов, С, 116. Мома се с рода прощава: / — Прощавай, мамо и тате, / и тизе чичо и стрино! / Досега вас съм слушала, / от сега, мамо, другому — / другому каща метене, / друго му вода студена. Нар. пес., СбНУ ХLIV, 39.