МЕТЕО̀Р м. Астрон. 1. Светлинно явление, предизвикано от изгарянето на твърдо космическо тяло при влитането му в атмосферата; падаща звезда. Почти във всяка ясна нощ ние наблюдаваме по няколко светли пътеки на метеори, наричани неправилно „падащи звезди“. Астр. ХI кл, 1958, 73. В гората изкряска някаква птица. Листата зашумяха някак странно. Един метеор остави дълга чърта от огнени точки. Р, 1927, бр. 242, 1. Отправяха занесен поглед към звездите и в уплаха разтваряха очи, когато черният небосвод се прореже от падащ метеор: лошо предзнаменование. М. Кремен, РЯ, 432. ● Обр. Но ако Ботьов бе само метеор върху небето на българската действителност, Славейков остана ярка звезда, напътвала продължително и сигурно борците за народност. М. Арнаудов, ЛН, 1927, бр. 11, 2.
2. Самото движещо се из космическото пространство тяло, което понякога навлиза в земната атмосфера. Желязото, .., кобалтът .. и никелът в природата се срещат свободни само в метеорите. Хим. IХ кл, 1950, 103. Не искам като метеор да мина, / парабола описал в небосвода. Ем. Попдимитров, СР, 97. И все едно — дали, изпълнена от радостна умора, / ще стигна там, за дето устремена полетях, — / или като случайните, пресекли атмосферата ни метеори, / ще пламна, изгоря и падна въглен или шепа прах! Е. Багряна, ЗМ, 101.
3. Метеорит. Хората, .., пристъпят тихо, .. и се отправят да разглеждат изложените в същата зала грамадни метеори. Те са сложени върху солидни бетонени подставки. Г. Белев, KBА, 307.
4. Остар. Атмосферно явление (светкавица, дъга и под.). Что електрическото вещество е весма много в атмосферата, показва ся явно от гръмотевицата. Тоя страшен метеор не е друго, освен извръшеванието на едно електрическо пушкание, на което светлостта е светкавицата, а гръмежът — трескавицата. Ив. Богоров, КГ, 58. Дъгата е оптический метеор, който ся явява после дъжда в срещуположните на слънцето облаци. И. Гюзелев, РФ, 443. Въздушни явления или метеори наричат всички явления, които остават в атмосферата. Й. Груев, Лет., 1869, 71.
◊ Метеорен поток (рояк). Астрон. Съвкупност от метеори, получена от разпадането на комета, които периодично пресичат земната орбита и предизвикват звезден дъжд. През август всяка година се наблюдава метеорният поток Персеиди. Н. Николов и др., СС, 90.
◊ Идвам (преминавам и под.) като метеор. Книж. Идвам, преминавам за кратко време и с ярка следа. Той [Бенковски] дойде като метеор, за да подпали един голям пожар, който ще има по-късно — и до наши дни — отзвук в съдбините на Европа. Л. Стоянов, Б, 186.
— От гр. μετεώρον 'възвишение' през лат. meteorum и нем. Meteor или рус. метеор. — Ив. Богоров, Кратка география, 1851.