МЕТЕО̀РЕН1, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Който се отнася до метеор (в 1 и 2 знач.). Но понякога, макар и твърде рядко, в атмосферата навлизат по-едри метеорни тела, които тежат не части от грама, а килограми и дори тонове. К, 1963, кн. 8, 16.
МЕТЕО̀РЕН2, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Хидрогеол. Само в съчет.: метеорна вода. Който е паднал от небето под формата на дъжд или сняг; метеорологичен. Според изследванията на същия инженер Гешов, всичките извори, които се намират на Витоша, се дължат на метеорните води. П. Делирадев, В, 136.