МЕТЕОРЍТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. 1. Астрон. Който се отнася до метеорит. Ракетата ни беше изстреляна точно в 12 часа. След четири часа ние бяхме над самата Луна на няколко километра над нейната ярка, гладка повърхност .. Като че ли сънувам. Как е възможно да няма нито една драскотина, нито едно метеоритно парче. П. Вежинов, СП, 104. При падането си големите метеорити се забиват в земята и се образуват вдлъбнатини, наречени метеоритни кратери. Р. Христов и др., Г, 7.

2. Който се занимава с изучаване на метеорити. Метеоритна комисия. Метеоритно дружество.

Метеоритен дъжд. Астрон. Падане на голям брой метеори за кратко време при преминаване на Земята през по-гъст слой от метеорни тела; звезден дъжд. В деня, в който е паднал „Зайсан“ [метеорът], е имало метеоритен дъжд. Предположенията за съществуването на такъв дъжд се потвърждават от съобщението, че в Одеса също е паднал един метеорит. ВН, 1964, бр. 3884, 4. Върху земята падат цяла група метеорити и образуват метеоритен дъжд. Гр. Николаев и др., ОГ, 16.


Източник: Речник на българския език (онлайн)