МЕТЕОРОЛО̀ГИЯ, мн. няма, ж. 1. Наука за земната атмосфера и развиващите се в нея процеси, които определят времето и климата в различните части на земното кълбо. Сега Рафаил, математик по образование, специализирал метеорология и астрономия, живееше в родния си град Н. А. Гуляшки, ДМС, 22-23. Но после излезе, че Пеню бил цял професор по народната метеорология. Ив. Вазов, Съч. ХV, 120. Отдавна, .., си е купил той барометър, изучава грижливо метеорологията. Г. Караславов, Избр. съч. II, 433. Катедра по метеорология.
2. Тази наука като учебна дисциплина. Лекции по метеорология. Професор по метеорология. // Разг. Учебник по тази дисциплина. Донеси ми метеорологията, че ще започна да се подготвям за изпита.
3. Остар. Наука за небесните (атмосферните) явления. Колкото явления стават в атмосферата, обще ся наричат метеори, разделявани на огнени, водни и светли; наука, что казва за тях, нарича ся метеорология. Ив. Богоров, КГ, 53. Тази част от физиката, която разправя за метеорите, ся нарича метеорология. И. Гюзелев, РФ, 423.
— От гр. μετεωρολογία прeз фр. météorologie или нeм. Meteorologie. — Ив. Богоров, Кратка гeография, 1851.