МЕТЕРЍЗ м. Остар. и диал. 1. Защитена позиция за наблюдение и стрелба; бойница. И възликувал Рамадан бег: посрещнал той султанските войски, пръснал по цели Родопи шатри и метеризи и забил по Ахъчелебийските върхища чужди знамена. А. Страшимиров, А, 208. Аджи Димитър говори: / — Дружина, верни дружина! / Добър метериз фанете, / потера да потераме! Нар. пес., СбНУ ХХХVI, 93. Излезнал йе айдук Велко, / .., и йе събрал триста души, / .. И като са излезнали, / излезнали у гората, / тамо са кале направили / и са метериз фанали. Нар. пес., СбНУ ХХIХ, 50.
2. Окоп. Тия две урви, които притискат реката и пътя, са два исполински метериза. Ив. Вазов, Съч. ХV, 8.
3. Засада. Но Булба намисли да се поприварди [от татарите], защото се боеше да се не е скрил нейде метериз. Н. Бончев, ТБ (превод), 19.
— От перс. през тур. meteris. — Друга (диал.) форма: метерѝя.