МЕТЍЛ1 м. Ветер. 1. Вътрешен паразит, червей с дължина 2-3 см, който се развива обикн. в черния дроб на овцете и др. домашни животни. Fasciola hepatica. Друг един добре познат и на простия овчар червей е чернодробният метил, който се развъжда из мочурливите места. П. Делирадев, В, 169. Чернодробният метил живее паразитно в каналите на черния дроб на овцете, козите, свинете и рогатия добитък (рядко в човека). Зоол. VII кл, 20. Отговаря малка мома: / Аз жа стана дребян метил, / жа изморя твоите стада. Нар. пес., СбНУ VII, 6.
2. Болест, причинена от този паразит; метилявост. Метилът беше най-страшната болест за овцете. Ст. Даскалов, БП, 137. Овцата пак повече обича суха, къса и мерязлива трева; трева, по влажни и по мочурливи места не само не ѝ поноси, но еще докарва и метил, една лоша болест, която понякога затрива цели стада. Лет., 1874, 45. Метил затваря кошара, а сипаницата не. Π. Р. Славейков, БП I, 269.
МЕТЍЛ2 м. Хим. Едновалентен органичен радикал СН, остатък от метана, който влиза в състава на много органични съединения; метилов радикал. Наименованията на тези [алкиловите] радикали се образуват от наименованията на съответните въглеводороди, като окончанието -ан се замества с -ил: СН4 — метан, СН метилов радикал (съкратено метил). Хим. Х кл, 1965, 15.
— От фр. méthyle.