МЕТОНЍМИЯ ж. 1. Само ед. Литер. Вид троп, при който въз основа на съществуваща вътрешна връзка между два предмета името на единия означава другия предмет. Когато употребим една реч вместо друга, т. е. наречем един предмет с името на един други, казва се метонимия, което ще рече преименувание. Д. Войников, РС, 45. Като пример за метонимия често се посочва стихът от Вазов: „Върхът отговори с други вик: ура! “, в който името „върхът“ е употребено вместо „опълченците от върха“.
2. Дума или съчетание от думи, употребени в преносно значение въз основа на съществуваща вътрешна връзка между два предмета със стилистична цел в художествена реч. В поезията на Смирненски се открояват изразителни метафори, метонимии, епитети и сравнения.
3. Езикозн. Само ед. Начин на възникване в езика на нови значения на думи въз основа на съществуваща вътрешна връзка между два предмета. В израза „Бях у баба“ съществителното е употребено във вторично значение, възникнало по пътя на метонимията и означава: домът на баба.
— Γр. μετονυμία 'преименуване'. — С. Доброплодни, Писмовник, 1853.