МЕТРЍЧЕН1, -чна, -чно, мн. -чни, прил. 1. Спец. Който се отнася до метрика1 (в 1 и З знач.). Модерното движение у нас .. допринесе за освобождаването на ритмиката от скованите форми на класическото стихосложение, за внедряването на нови метрични форми, за обогатяването на поетичния речник, за нюансирането на израза. Ив. Богданов, СП, 19-20. „Тези метрични форми — думата е за песничките с такта на ръченицата, на тропливата игра.., на пайдушката — трябва да бъдат затвърдени от най-ранна възраст в тоновото съзнание на българското дете“. Ст. Грудев, ББ, 32. Неравноделният 8/8 такт е съставен от три дяла, от които два тривременни и един двувременен. Той е метрична основа на много народни песни и хороводни мелодии. Пеене VIII кл, 14.
2. Мат. Който се отнася до метрика1 (в 5 знач.). Задачите за намиране най-простите, свързани с геометричните обекти числа — дължина на отсечка, мярка на ъгъл, лице на триъгълник и др., се наричат основни метрични задачи. Дескр. геом. ХI кл, 64. Като се възползваме от метричните зависимости в какъв да е триъгълник, или синусовата и косинусовата теорема, намираме, че А=7 м. Матем., 1965, кн. 5, 25.
◊ Метрична стъпка. Литер. Съчетание от две или повече срички с еднаква или различна дължина, образуващи едно ритмично цяло.
МЕТРЍЧЕН2, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Само в съчет.: метрична система. Спец. Метрическа система. Основа на метричната мерна система е метърът — единица за дължина. Физ. VI кл, 7.
МЕТРЍЧЕН3, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Остар. Книж. Който се отнася към метрика2; метрически. Недка се криела в село Сеславци, .. Нелегална била не само тя, но и нейният син, който не бил записан в никакви метрични книги. М. Гръбчева, ВИН, 323.