МЀТРО, мн. няма, ср. Остар. Диал. Метър. На десет души отмери работа колкото на трийсет .. Като ги изпрати, Недю извади метрото — мери и изчислява, мери и пише, па се ухили под мустак. Чудомир, Избр. пр, 229. От Банско пристигнаха майстори. Разтвориха метрото, размериха старата черква. А. Каралийчев, ПГ, 17. Не се е крил нощем по тъмни пътища да търси черноборсаджии да му дадат едно метро плат да си скрои дрешки. Ст. Даскалов, СД, 528. — Та ти всичко ли си видял? — сопна му се Янче. — Там, горе в кулата, ваша милост, всичко е с план и с метро. Д. Талев, СК, 53.
МЕТРО̀, мн. няма, ср. Подземна електрическа железница в голям град за превозване на пътници; метрополитен. Бавно възлязохме по стъпалата на метрото и пред очите ни блеснаха моравите глобуси на широката улица. К. Константинов, ПЗ, 154. Те [хората] бързат. Изчезват от спирките на трамваите, потъват в подземните дупки на метрото. Т. Генов, Избр. пр, 50. — В кои градове на света има метро? — Първите подземни метрополитени са били построени в края на 19 век в Лондон и Будапеща. ВН, 1961, бр. 3161, 4.
◊ Въздушно метро. Електрическа железница за превозване на пътници, която се движи върху високи естакади над улиците. В Шатоньоф на Лоара е построено първото във Франция въздушно метро. Вагоните на въздушното метро са направени от алуминий. То се движи със средна скорост 100 км в час. ВН, 1960, бр. 2654, 4.
— От фр. métro.