МЕТРОНО̀М м. Спец. Уред с часовников механизъм и махало, който издава отривист звук и служи за определяне на ритъма при обучението по музика, хореография и другаде. Ако получаването на храна от кучето се свързва многократно с един нов, страничен агент, например биене на метронома, шум или показване на някаква светлина и пр., тогава възниква в мозъчната кора на кучето нова нервна връзка. РД, 1950, бр. 244, 3.

— Нем. Metronom.


Източник: Речник на българския език (онлайн)