МЀТЪР1, мн. -три, след. числ. -тра, м. 1. Спец. Основна измерителна единица за дължина, равна приблизително на една четиридесетмилионна част от земния меридиан, приета от повечето страни в света. Дължините, Ради, ние мерим чрез мерките за дължина: сантиметър, метър, километър и т. н. Г. Томалевски, АН, 92. Разделиха окръжността на земното кълбо на 40 милиони равни части и едната ѝ четврътина на десят милиони: всякоя една от тия части нарекоха метър. Ив. Богоров, КГ, 10.
2. Линия (дървена или метална) или лента с такава дължина, разграфена на сантиметри, която се използва за измерване. В горния ляв джоб на куртката му стърчеше жълтият метър, на ухото му — дебел чер молив. И. Петров, МВ, 61. Застанала до изкопа, където работеха през деня, Кула размерваше с метъра и пишеше в тефтерчето си. Н. Каралиева, Н, 161. Извади от джоба си сгъваем металически метър, .. — Ще меря дълбочината, имайте предвид. А. Гуляшки, МТС, 216. Метърът има въобще форма на дървена линийка плоска или квадратна, по която са забелязани дециметрите, сантиметрите, често даже и милиметрите. К. Кърджиев, А, 134.
3. Обикн. с числ. — разстояние, изразено чрез такава мярка. Фон Гайер срещна Ирина на стотина метра от къщата на Кристало. Д. Димов, Т, 516. Живеехме на село в малка схлупена къщурка, прилична на землянка, която стърчеше само метър над земята. М. Гръбчева, ВИН, 7. Водата се вадеше с кон, от стотина метра дълбоко, но пак се лееше щедро като от чешма. Й. Йовков, ЖС, 171. Тая дрямка няма да я забравя: тя стана на една височина от 2401 метра високо над морската повърхнина! Ив. Вазов, Съч. ХХV, 83.
4. Разг. Квадратен метър. — Вие казахте, че дворът има осемстотин метра незастроена площ — рече той [Борис]. Д. Димов, Т, 525.
◊ Квадратен метър. Мат. Мярка за повърхнина, равна на лицето на квадрат с дължина на страната 1 метър. Отдалече селцето прилича на макет — всички къщички са еднакви, .., всички са с малки градинчици пред входовете, градинчици от по няколко квадратни метра. Г. Караславов, Избр. съч. III, 279. Средно през годината на Витоша се измерват по 865 литра валеж на квадратен метър земя, докато в София това количество е 643. П. Делирадев, В, 94. Кубически (кубичен) метър. Мат. Мярка за обем, равна на обема на куб с дължина на страните 1 метър. Всеки кубически метър вода от язовирите, използван от четирите водни електрически централи, .., произвежда 3.8 киловатчаса електрическа енергия. Пр., 1953, кн. 1, 41. Оттук ежегодно се свличат към гара Димово хиляди кубически метра дървен материал. Й. Радичков и др., ГСП, 18. Линеен метър. Спец. Метър като мярка за дължина. Направени са десетки хиляди линейни метра нови водопроводи. ВН, 1952, бр. 19, 2. Четвъртит метър. Остар. Квадратен метър. За да ся измерят площи или лица, зимат за единица четврътит метър или лице, което има четири страни и всяка една по един метър длъга. В. Груев, НПГ, 27.
— От гр. μέτρον прeз фр. métre или рус. мeтр. — Н. Гeров, Извод от физика, 1849.
МЀТЪР2, мн. няма, м. Муз. В музиката — повтаряща се последователност от тежки и леки, равни по трайност ритмични единици; метрум.
МЀТЪР3, мн. -три, след числ. -търа, м. При игра на белот — карта, която не е коз, но може да осигури вземане на ръка.
◊ Метър съм. Разг. 1. При игра на карти — не давам коз, не цакам, тъй като партньорът ми има най-силната карта. 2. Прен. Пасивен съм, не вземам отношение към някакъв въпрос. Минавам / мина метър. Разг. 1. При игра на белот — не цакам, не давам коз. 2. Прен. Прескачам, пропускам нещо съзнателно. Нашият водач започна като по книжка: — Сега ще ви пробутам два лафа за оная там черкова, а пък другата ще я минем метър, оти не е интересна. ВН, 1959, бр. 2456, 4. 3. Отървавам се, спасявам се, измъквам се от отговорност и от нещо неприятно, обикн. като премълчавам, прикривам нещо. Тази година нашият печат не обърна достатъчно внимание на „Булгарплод“ и той, както се казва на популярен език, мина метър. А заради него ние още в началото на септември купувахме домати по четиридесет стотинки на свободния пазар. Ст, 1968, бр. 1181, 1.
— От фр. maitre 'главeн, основeн, доминиращ'.